![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVZFHiMb1mo4W6XAEN-Mqg7LYAY39kkDdjWbstrBTdwkNkAl5Du-hXU-8Y1Q_sQUm2-Px5TgtEN_dQAB0AHro98nFgtx1bQkrNbxB1B4an5Bh2wK4DxrnkPpmIDs0KEop-3YQYWMdpjr8WgO3tzmMglPGp-8BFVM2crEfs-gEQQ3-lFgvE7UrGsV5AjA/w640-h480/POST_7.jpg)
Когато човек изпитва самоуважение, той престава да бърза. Притежава търпение и упорито следва целта си. Не стои отстрани да наблюдава как животът преминава покрай него, а изживява своите моменти със спокойствие и доверие в себе си и заобикалящата го среда. Не обвинява, а носи отговорност за решенията си. Позволява нещата да се случват без непрекъснато да ги контролира от страх, губейки ценна енергия. Отказва да се впусне в хаотично мислене, позволявайки на тревожността да се настани трайно в ума му. Избира внимателно мислите си.
Добрата мисъл води след себе си добри дела.
Как подбирате своите мисли?
Има ли много гняв в тях?
Ако се стремите към вътрешен мир, пуснете строгите лични правила, всички "трябва" и болезненото възприемане на критика. Позволете на другите да имат различна идея за нещата, които се случват. Може да ги наблюдават от ъгъл, който съществува в техния личен опит.