Как да успокоим ума си
Умът не наблюдава, той интерпретира.
Ние предаваме значение на случващото се около нас на базата на собствените си вярвания за себе си, другите и света.
Ако възприемаме света като опасно място, ще виждаме опасности и там, където не съществуват реално, но съществуват в нашия ум.
Сега е трудно време, защото има реална опасност в света.
От нас зависи да запазим спокойствие и да контролираме своята тревожност.
Тревожността е свързана с неясен страх. Той е неясен, защото не е реална опасност тук и сега, а очаквана - нашият ум рисува страшни бъдещи картини.
Затова е добре да сме осъзнати за реалното положение на опасността и как да се предпазваме без да изпадаме в паника, която да изразходва жизнеността ни и реалните ни съпротивителни сили.
Будистите съветват да освободим ума си от съпътстващите ни тревожни мисли чрез медитация.
За да се въведем в състояние на медитация е важно да сме седнали удобно, в тишина и да се съсредоточим върху дишането си до постепенно освобождаване от мислите.
Молитвата също е мощно средство за успокоение. Тя съдържа самозареждаща се енергия.
Положителните утвърждения помагат на ума да намали тревожността, като увеличи надеждата за подобряване на положението и ни зареди с допълнителна енергия за справяне.
Да бъдеш осъзнат включва разширение на съзнаваното и намаляване влиянието на несъзнаваното.
Юнг разглежда комплекса като констелация от свързани идеи, афекти и образи, които са несъвместими със съзнанието. В същото време те влияят върху мислите, чувствата и избора ни на поведение. По този начин имаме усещане, че не контролираме себе си.
Разбирането на несъзнаваните комплекси, възникнали в резултат на травмиращо събитие в нашия минал опит води до връщане на личната сила. Човек се чувства овластен да контролира емоциите си и съответно да взема рационални решения.
Трудностите са изпитание за нашия ум. От страх може да изпитаме желание да избягаме, да сме агресивни или да се вцепеним.
Ситуациите изпълнени с изпитания не позволяват да избягаме без санкции, агресивното поведение е разрушително, а вцепенението блокира ума и правилното му функциониране.
Чувството за хумор също помага в това трудно състояние на ума, като не отрича сериозността на положението. По скоро зарежда със сила за преодоляване на паниката.
Нека сме осъзнати за сегашното състояние на нещата без да го изкривяваме с катастрофическо мислене, а да търсим реални възможности за предпазване и засилване чувството за безопасност.
"Осъзнатостта е най-добрият начин да понесем страданието, за да не бъдем смазани от него." - цитат от "Без кал няма лотоси" на Тик Нят Хан - книга за усвояване на изкуството да преобразяваме страданието.